Постинг
06.03.2010 09:57 -
Сън ( епистоларно )
^
^
Уж сънуваше, а наблюдаваше . Знаеше края на съня, а продължаваше да сънува. Планинско градче. Уличката беше тясна и стръмна. Нямаше никой. Беше странно тихо. Призрачно тихо. Отвори вратата и прекрачи прага. Видя го седнал на леглото. Изглеждаше сякаш я чака. Усмихваше й се с кротост, която тя не познаваше в него досега. Питаше я с поглед “ Защо си дошла ? Нямаш работа тук “. Застана на средата на стаята. Той се изправи бавно, обърна се и тръгна в обратната посока. После чу зад гърба си шумолене, сянката на една жена мина покрай нея и двете фигури се стопиха в дъното на стаята. Там имаше олтар. Там трябваше да се венчаят двамата. Осъзна, че познава жената. Обратният път беше някак различен. Беше боса. Изтръпналите й от изкачването стъпала бяха разранени, а не усещаше болка. Знаеше уж посоката , а се луташе. Хора нямаше, а усещаше впити в себе си погледи. Продължаваше дълго. По- дълго от колкото преди. Твърде дълго. Тогава видя реката. Най-после имаше някакъв ориентир. Спусна се към нея и когато излезе на улицата, тръгна по течението. И видя за първи път хора. Те тичаха изплашени срещу нея. Продължи да върви по течението ( ? ), размина се с тълпата и тогава видя как водата всъщност течеше в обратна посока и прииждаше, а всяка следваща вълна заледяваше в причудливи форми всичко , което достигнеше по пътя си. Ледът я вкопчи. Не усети нищо. Вече беше вледенена.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 400
