Блогът на viviann :: Писмо до един непознат /2/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.02.2010 12:39 - Писмо до един непознат /2/

Автор: viviann Категория: Лични дневници

Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.02.2010 12:45

~
~
Някога , отдавна исках да ти разкажа какво направи всъщност за мен. Никога не ми достигна смелостта да ти го призная. Онзи ден, когато си ме наблюдавал, без да знам, застанала на ръба на пропастта , съзерцавайки водопада, аз вече бях потънала с мислите си в него. Знаех какво предстои там и си мислех дали искам да оцелея или искам да премина завинаги онази граница между живота и смъртта, между земята и водата, отвъд която се понасяме огнено някъде, за да пребъдем завинаги. Усещах зад себе си последната ревяща приливна вълна и отброявах секундите, след които нямаше да има избор. И се смеех. Смеех се на глас. Исках да надвия страха. Исках да скоча преди вълната, за да си докажа, че съм достатъчно силна и имам смелостта да се предам. Не успях да го сторя. Не успях да скоча сама. Вълната ме грабна в ледената си прегръдка и ме запремята. Нямаше небе. Нямаше земя. Имаше само вода. Продължи дълго. Много дълго. Животът ми премина като сребристи отблясъци пред очите ми . Времето се беше разтеглило и отброяваше последните си секунди. Нямаше страх. Не усетих сблъсъка с водата. Врязах се остро и продължих. Надолу, надолу, надолу.
Белите ми дробове не дишаха въздух. Дишах Вода. Ти беше тази Вода – нежност, прегръдка, закрила. Ти ме пое и не ме издърпа нагоре. Ти знаеше, че там долу, в тази Вода аз мога да дишам, както и ти беше дишал толкова години, но се страхувах. Ти беше там, за да ме научиш да дишам Вода. Ти знаеше, че тази Вода може да погълне болката от изгореното в мен.