^
^


Безсмислието на това писмо за теб е обяснимо. Необходимостта от това писмо за мен е ненужно обяснение. Няма да се извинявам, че го пиша.Няма да обяснявам, защо го правя въпреки мълчанието ти. С това писмо изяснявам на себе си самата себе си. След теб всичко се разпадна .В мен . Около мен. Обичта ми към теб остана. Остана в този чист вид, който не се нуждае от физическо присъствие. Беше ми трудно. И все още е. Оцелявам по моя си начин. Говоря си с теб, сякаш си до мен. Ти СИ по някакъв наш си начин. Няма обвинение. Няма надежда. Искам да изчистя за себе си неизказаното. То е там някъде в онези сфери на комуникацията между световете, които нямат нищо общо с материята., в която сме сега, макар и далеч един от друг. С теб се срещнахме на онова ниво, където бяхме едно. В този свят се разминахме. Тук след теб боля. И все още боли. Тук изпитвам смесени чувства към теб. Там прегръдката ни няма да бъде разделена повече. Огънят. Той може да грее. Ти знаеш. Преживяхме го. Може и да изгори.И това преживяхме.След него остава жаравата. Тя тлее и после остава пепел. Опитах се да мина по тази тлееща жарава. Като нестинарка. Останаха мехури по стъпалата ми. Завинаги в този живот. Душата ми те обича. Душата разбра. И помни. За другия път. И това не е любовно обяснение.

Lara Fabian - Caruso (English lyrics translation)
http://www.youtube.com/watch?v=zYZWbzEmWY0

"И помни. За другия път."
Изтрезней! Щом не е било "този" път, "другия път" не съществува. Щом в този свят сте се разминали, значи не сте били един за друг, каквито и да са били причините. Любовта е чувство за двама и ако само ти си го обичала, това не е любов, а самозаблуда на душата, търсеща, но ненамираща ответност. Просто не си попаднала на точния човек, а не, че в "другия свят" ще бъде нещо по-различно. Пък ако ти харесва да бъдеш сама на барикадата в "този свят", продължавай да си танцуваш върху жаравата, която всъщност е станала на пепел преди да се е разгоряла.
Може би вече отдавна си разбрала, че няма незаменими хора, както и това, че не всяко камъче, което заблести на слънце е злато, а най-често е капка вода, която след като се изпари разкрива истината за обикновеното камъче. Е, случват се понякога и златни камъчета, но рядко...
Възможно е още в този свят да попаднеш на такова златно камъче, а може и да не попаднеш, но няма начин да не го разбереш, защото само в този случай и ти ще бъдеш за него също такова златно камъче.
Не знам дали в резултат на външна манипулация или вътрешно самовнушение, но твоето заричане "за другия път" ми напомня една хубава българска поговорка "трай коньо за зелена трЕва".
Разрешавам си лукса да коментирам едно лично писмо, но твоята изповед е публикувана в блога ти, а под нея има място за коментари...
Иначе...добре звучи...красиво е написано и би могло да бъде и само една литературна изява, но даже и да е така, сигурна съм, че някъде, някога и на някоя друга жена може да й се случи да попадне в подобна ситуация, затова по-добре аз да си го кажа, да ми е чиста съвестта...
Поздрави и пожелания в най-скоро време да ходиш по истинска жарава, от която няма да ти горят петите, а ще ти донесе много топлина, радост и щастие.

предимно поучително...твърде самонадеяно...твърде самоуверено...

Who are you to judge, lady / sir? :)

Не съдя коментара ти, затова го и пускам, само се питам дали аз бих коментирала подобна изповед...но хората сме различни, а аз се опитвам да уважавам аргументите на всеки за определена постъпка ( разбирай - не причинявай на другите това, което не искаш да ти причинят на теб ! ;)

Приятна вечер. Благодаря за отделеното време и пожелание.
( "съветите" не ми бяха от особена полза , признавам си..:)))
P.S. Отлагам за "другия" път консумацията..:))